Душан Стоянович

Твърдолинейният националист Томислав Николич, който стана председател на парламента в Сърбия, иска война за Косово, прекъсване на отношенията със Запада, ако областта стане независима, и смята Слободан Милошевич и Саддам Хюсеин за свои политически идоли.
Мнозина на Запад са се страхували, че политици като лидера на Сръбската радикална партия Томислав Николич, който беше избран на влиятелния пост преди дни, може да се промъкнат отново на власт, след като хора като него помогнаха на покойния президент Слободан Милошевич да сее смърт на Балканите през 90-те години на миналия век.

Николич, 55-годишен, заяви, че не планира да сформира коалиционно правителство с консервативната партия на премиера в оставка Воислав Кощуница. До голяма степен благодарение на гласовете на членовете на партията на Кощуница, Николич стана първият твърдолинеен националист, получил високопоставен пост, след като Милошевич бе свален от власт през 2000 г. при народен прозападен бунт.

В Сърбия председателят на парламента е вторият в държавната административна йерархия след президента.
Николич оглавява сръбската крайнодясна партия в отсъствието на нейния основен председател Воислав Шешел, който е в очакване на процеса срещу него в Международния трибунал за военни престъпления в бивша Югославия, базиран в Хага.

Шешел е обвинен в набирането на имащите лоша слава сръбски полувоенни сили, разпалване на етнически напрежения чрез националистически изявления, подплатени с омраза, и планиране на превземането на градове в Хърватия и Босна през 90-те години като част от престъпен заговор, включващ и други лидери, в т. ч. Милошевич, за прогонването на несърбите от границите на планираната от тях “Велика Сърбия”.

Николич, който често копира Шешел в типичните за него гневни тиради срещу Запада и сръбските продемократични представители, е служел в една от тези части в Хърватия, макар и да твърди, че никога не е използвал оръжие. Той е описвал Шешел като “най-гениалния мозък,” когото някога е срещал. Платформата на Николич за парламентарните избори в Сърбия на 21 януари призоваваше към употребата на сила, за да се попречи на Косово да стане независимо по силата на подкрепения от Запада план, а също отказ от усилията за присъединяване към ЕС, установяване на “братски отношения” с Русия и Китай, и поддържане на мечтата на Милошевич за обединение на всички сърби на Балканите в единна държава.

При изборите през януари радикалите спечелиха повечето гласове в почти всички сръбски избирателни райони, но не достатъчно, за да управляват сами. Засега преговорите за съставяне на коалиция са безуспешни, въпреки крайния срок за сформиране на правителство, който изтича на 14 май. На запад има опасения, че Николич може да се опита да спечели Кощуница в дясна коалиция, вероятно като му предложи премиерския пост, който Кощуница искаше да задържи при провалените му преговори с продемократичните партии.

Николич и други лидери на радикалите често посещаваха Саддам Хюсеин по време на управлението му, публично възхвалявайки екзекутирания иракски лидер за смелостта и неподчинението му към САЩ. В замяна Саддам и неговата партия БААС финансираха предизборната кампания на радикалите. Радикалите са известни също с поддържането на отношения с ултранационалисти като французина Жан-Мари льо Пен и руснака Владимир Жириновски.

Сред политическите си врагове Николич е известен като “Тома гробаря” - прякор, даден му затова, че преди да се насочи към политиката в началото на 90-те години е бил гробищен надзирател.

След свалянето на Милошевич през октомври 2000 г. от обединените продемократични сили, радикалите постепенно се върнаха в общественото полезрение, печелейки ефирно време с бомбастични изявления на парламентарните заседания. Те се обявиха срещу екстрадицията на Милошевич в Хагския трибунал през 2001г., подкрепа, която по-късно накара Милошевич да подтикне поддръжниците си да гласуват на изборите за ултранационалистите, а не за неговата собствена Социалистическа партия.
Милошевич почина в затвора на трибунала миналата година, докато срещу него се водеше процес по обвинения в геноцид, което предизвика твърденията на Николич и радикалите, че той е бил убит от съдебните власти, защото, по думите им, съдът не могъл да докаже вината му.